Днес учебната година навлиза във втория си месец... Странно, нали – за вас не знам, но аз лично далеч не усещам да е минало толкова много време от сакралната дата 15.09. Стачката на преподавателите осигури на учениците още няколко(„бая няколко”, както би казал един приятел) дни ваканция, малко евтина популярност на някои политици и сериозен повод за размисъл на цялото общество. Далеч съм от идеята да анализирам самия протест – той нито се случва в момента и пред нас, нито е достатъчно далеч, че да му се порадваме през очите на историята. Всъщност, тази стачка би трябвало да бъде точно толкова важна за нас, учениците, колкото нашите преподаватели се интересуват от действията ни срещу матурите...
Важното е друго – какво наистина се промени след повторния старт на състезанието, наречено учебна година. Доста странно е да имаш входни нива през ноември или да не си знаеш програмата в средата на първия срок, но тази септемврийска идилия е по-скоро в графата ”подробности”. Истински променени би трябвало да са учителите. Преподавателското съсловие по принцип не се намира в светлината на прожекторите и появата на стачниците в публичното пространство не се отрази добре на някои. Когато се върнаха в клас, някои учители станаха „обидени” – на глухото безпросветно общество(и учениците в частност), на „тия, дето стачкуваха” или... на самите себе си. Действително, всички те са прави по някакъв начин, но когато тази „обида” към всичко и всички влезе и в класната стая нещата стават неприятни. Не е възможно(или поне препоръчително) да се извиват ръцете на страните в един прогресивно политизиращ се спор като се използват учениците за разменна монета. Как младите хора ще разберат някои основи на човешкия морал, когато едните просветители плашат с матура, а другите сигурно след няколко месеца няма да им дадат дипломи? Неприятно е да си ученик във време, в което всичко е предпоследно; особено когато трябва да се навакса наистина много пропуснато време.
На целия този фон е наистина радващо, че има хора, които не се „обидиха”. Хора, които чисто и просто се захванаха и започнаха да вършат работа, правилно оценявайки учениците като свои партньори, а не като част от „лошото общество”. Този тип хора имат известна склонност да не се чуват из тълпата, но всъщност най-много заслужават уважението, заради което май започна всичко. Заради тях сегашната учебна година прилича поне малко на всички останали...